У дома за Коледа
В дома беше извънредно безшумно. Не се чуваше детски смях, нито стъпки по коридорите. Повечето деца бяха отвън дома за празниците, а тези, които оставаха се бяха сгушили под дебели юргани поради студа.
Навън зимата се вихреше в цялата си буря. Дебела, бяла пелена беше покрила дърветата, гората спеше своя зимен сън измежду ледена тишина. Едно момче не спеше. Стоеше нетърпеливо до прозореца, със залепено носле за стъклото, а очите му шареха обезпокоително из белия сумрак. Най-сетне се чу пърхане на кола. Лъскава лимузина се появи на пътя и спря тъкмо пред дома. Йоан подскочи радостно, сграбчи едно малко пликче и се затича на открито към колата. Идваха за него. Щеше да изкара коледните празници със фамилията на госпожата, която бе пристигнала с лимузината. За своите 10 години Йоан в никакъв случай не бе напускал дома и извънредно се вълнуваше. Отиваше в същински дом, при същинско семейство! Момчето се почувства като воин от зимна приказка. Госпожа Ани – по този начин му сподели да я назовава – го прегърна и го погали по главичката, а той зарови лице в дълго косместия й кожух. Досега не беше пипал нещо толкоз луксоно. Набързо се сбогува с лелите от вкъщи и скочи в колата. Сърчицето му щеше да се пръсне от неспокойствие! Плъзна ръка по кожената тапицерия на колата и вдъхна аромата на скъпия парфюм, попил на всички места. Искаше да запомни всичко и да го запечата като на лента в съзнанието си- допира, уханието, ситуацията и най-много възприятията си... В дома на госпожа Ани го чакаха още двама души- нейният брачен партньор и наследник. Момчето беше на неговата възраст, чисто и добре облечено. Вътре беше топло, подредено и доста красиво. Йоан си събу скъсаните обувки и потъна в мек персийски килим. Беше попаднал в картина от рая- приглушено осветяване, ароматизирани свещи, изящни предмети и плюшени драперии допълваха приказната конюнктура. Но това, което най-силно го впечатли беше голямата елха в средата на хола. Кристални топки, звезден прахуляк, шарени гирлянди и аромат на бор го привлякоха като магнит. Йоан затаи мирис пред нея и я гледаше в унес. За първи път виждаше украсена коледна елха. И нямаше мемоари да е съзерцавал нещо толкоз напълно. Докосна клонките на дръвчето, те се залюляха леко и едно еленче падна на килима. Детето мощно се смути, само че госпожа Ани подвигна играчката, усмихна се и му я подаде:
- Искаш ли ти да я закачиш?
С разтреперени ръце Йоан закачи еленчето още веднъж на елхата и бързо се отдръпна обратно, с цел да не аргументи отново някоя „ повреда ". Елхата беше необикновено красива! Обеща си, когато порасне и си построи къща, в нея целогодишно да има тъкмо такава елха.
Следващите няколко дни бяха още по-приказни от първия. Изкъпаха го в пенлива вана от ароматни ухания и му купиха нови дрешки, чиято кашмирена мекост го караше да се гушка в тях и да не желае да ги съблече даже за сън. Само че за нощта му бяха приготвили синя пижама на звездички- също като на сина им. Двете момчета деляха обща стая. Леглото на госта беше постлано с чисти и гладки чаршафи, а пухените завивки и възглавнички миришеха като парфюма на госпожата. Йоан спеше на възглавница за първи път. В дома нямаха такива екстри, а одеялата там бяха върди и боцкаха.
На другата заран фамилията го разноски из града. Заведоха го на сладкарница, на кино, на кънки и на обиколка из магазините за детски играчки. На връщане се отбиха да възпламенят свещ в църквата. Прибраха се чак за вечеря, само че Йоан не хапна съвсем нищо. Беше преситен с най-различни вкусотии и, отпаднал от разходката, заспа съвсем незабавно.
В коледната заран синът на госпожа Ани го разсъни рано и го задърпа към елхата. Там бяха подредени лъскави кутии,обвити с панделки. Една голяма кутия беше за него. Йоан я разопакова деликатно, с цел да не скъса красивата хартия. И ахна от изненада. Вътре беше електрическия трен, на който се възхищаваше предния ден в магазина за играчки. Бяха го купили особено за него! В кутията имаше още топка, конструктор, книжки и всевъзможни лакомства. Момчето се почувства като в пещерата на съкровищата. Никога до момента не беше получавал дарове. И то толкоз прелестни. Трескаво взе да трансферира мислено всички вероятни скривалища в дома, където да си прибере играчките щом се завърнеше. Не искаше другите деца да играят с тях, с цел да не му ги счупят. Та кой там беше виждал електрически трен, който самичък вървеше по релсите, съвсем като същински?
В дома на госпожа Ани беше доста уютно. Харесваше му по какъв начин се събираха към масата да похапнат или гледаха телевизия, излегнати върху меките дивани. Често пускаха музика, танцуваха или играеха с момчетата на карти и скрабъл. Но- и тази приказка си имаше своя край. Празниците свършиха, синът трябваше да се връща на учебно заведение, а родителите му на работа. Йоан също трябваше да се прибира – в дома. Преди да тръгне се сбогува с всички и им благодари от сърце за чудесните мигове. Обещаха му отново да го поканят за идната Коледа. Събраха му всички дарове в един сак, облякоха му новите дрешки и се снимаха за спомен. Дадоха една фотография и на Йоан. После- назад в лимузината и право към дома. Снегът се беше разтопил в града, само че колкото по-нагоре в планината навлизаха, толкоз по-плътна ставаше снежната завивка. Пейзажът беше същия, както преди седмица. В гората нищо не се беше трансформирало. Домът за сираци си стоеше сврян сред планинските скатове, затрупан с бяла пелена и спеше своя зимен сън. Доста изчакаха преди някой да пристигна и да им отвори. Накрая дотича готвачката и стартира да се извинява, че не ги е чула от кухнята, а другите дами още били по домовете си за празниците. Жената прегърна Йоан и го прибра вътре.
- Как беше? Хубаво ли изкара? Не ти ли домъчня за нас? – разпитваше го и го галеше по косите. Също като госпожа Ани. Момчето се обърна обратно да помаха още един път, само че колата към този момент дълбаеше назад през снежните преспи.
В дома беше извънредно безшумно. Йоан се прибра в стаята си и седна на леглото. Погали вълненото си одеяло и му се стори, че боцкаше още повече отпреди. Остави раничката с дарове на земята. После щеше да я разопакова. Извади единствено фотографията и я сложи на масата. Така най-малко можеше да си я гледа и да знае, че не е сънувал всичко това. Че и той е имал семейство за Коледа. А дали в миналото щеше още веднъж да се върне при тях? Кой да му каже? Извади от джоба си едно малко еленче и се вгледа в него, търсейки отговора. Никой не му подари тъкмо тази коледна играчка. Но той си я беше взел скритом на потегляне с вярата следващата година да се върне при фамилията на госпожа Ани и персонално да закачи еленчето на елхата. А до тогава щеше да го пази в джоба си и да отброява дните до идната Коледа. Щом еленчето беше в него, нямаше метод да не дойдат отново да го вземат. Поне по този начин се надяваше Йоан. Застана до прозореца и още веднъж залепи носле за стъклото. Как му се искаше лъскавата кола да се върне назад за него! Заслуша се. Снежинките падаха тихо върху следите от колата и последователно ги заличаваха. Тук-таме някое стръкче се поклащаше леко и безшумно ръсеше снежен прашец. Домът продължаваше да спи своя зимен сън.
http://club50plus.bg
Навън зимата се вихреше в цялата си буря. Дебела, бяла пелена беше покрила дърветата, гората спеше своя зимен сън измежду ледена тишина. Едно момче не спеше. Стоеше нетърпеливо до прозореца, със залепено носле за стъклото, а очите му шареха обезпокоително из белия сумрак. Най-сетне се чу пърхане на кола. Лъскава лимузина се появи на пътя и спря тъкмо пред дома. Йоан подскочи радостно, сграбчи едно малко пликче и се затича на открито към колата. Идваха за него. Щеше да изкара коледните празници със фамилията на госпожата, която бе пристигнала с лимузината. За своите 10 години Йоан в никакъв случай не бе напускал дома и извънредно се вълнуваше. Отиваше в същински дом, при същинско семейство! Момчето се почувства като воин от зимна приказка. Госпожа Ани – по този начин му сподели да я назовава – го прегърна и го погали по главичката, а той зарови лице в дълго косместия й кожух. Досега не беше пипал нещо толкоз луксоно. Набързо се сбогува с лелите от вкъщи и скочи в колата. Сърчицето му щеше да се пръсне от неспокойствие! Плъзна ръка по кожената тапицерия на колата и вдъхна аромата на скъпия парфюм, попил на всички места. Искаше да запомни всичко и да го запечата като на лента в съзнанието си- допира, уханието, ситуацията и най-много възприятията си... В дома на госпожа Ани го чакаха още двама души- нейният брачен партньор и наследник. Момчето беше на неговата възраст, чисто и добре облечено. Вътре беше топло, подредено и доста красиво. Йоан си събу скъсаните обувки и потъна в мек персийски килим. Беше попаднал в картина от рая- приглушено осветяване, ароматизирани свещи, изящни предмети и плюшени драперии допълваха приказната конюнктура. Но това, което най-силно го впечатли беше голямата елха в средата на хола. Кристални топки, звезден прахуляк, шарени гирлянди и аромат на бор го привлякоха като магнит. Йоан затаи мирис пред нея и я гледаше в унес. За първи път виждаше украсена коледна елха. И нямаше мемоари да е съзерцавал нещо толкоз напълно. Докосна клонките на дръвчето, те се залюляха леко и едно еленче падна на килима. Детето мощно се смути, само че госпожа Ани подвигна играчката, усмихна се и му я подаде:
- Искаш ли ти да я закачиш?
С разтреперени ръце Йоан закачи еленчето още веднъж на елхата и бързо се отдръпна обратно, с цел да не аргументи отново някоя „ повреда ". Елхата беше необикновено красива! Обеща си, когато порасне и си построи къща, в нея целогодишно да има тъкмо такава елха.
Следващите няколко дни бяха още по-приказни от първия. Изкъпаха го в пенлива вана от ароматни ухания и му купиха нови дрешки, чиято кашмирена мекост го караше да се гушка в тях и да не желае да ги съблече даже за сън. Само че за нощта му бяха приготвили синя пижама на звездички- също като на сина им. Двете момчета деляха обща стая. Леглото на госта беше постлано с чисти и гладки чаршафи, а пухените завивки и възглавнички миришеха като парфюма на госпожата. Йоан спеше на възглавница за първи път. В дома нямаха такива екстри, а одеялата там бяха върди и боцкаха.
На другата заран фамилията го разноски из града. Заведоха го на сладкарница, на кино, на кънки и на обиколка из магазините за детски играчки. На връщане се отбиха да възпламенят свещ в църквата. Прибраха се чак за вечеря, само че Йоан не хапна съвсем нищо. Беше преситен с най-различни вкусотии и, отпаднал от разходката, заспа съвсем незабавно.
В коледната заран синът на госпожа Ани го разсъни рано и го задърпа към елхата. Там бяха подредени лъскави кутии,обвити с панделки. Една голяма кутия беше за него. Йоан я разопакова деликатно, с цел да не скъса красивата хартия. И ахна от изненада. Вътре беше електрическия трен, на който се възхищаваше предния ден в магазина за играчки. Бяха го купили особено за него! В кутията имаше още топка, конструктор, книжки и всевъзможни лакомства. Момчето се почувства като в пещерата на съкровищата. Никога до момента не беше получавал дарове. И то толкоз прелестни. Трескаво взе да трансферира мислено всички вероятни скривалища в дома, където да си прибере играчките щом се завърнеше. Не искаше другите деца да играят с тях, с цел да не му ги счупят. Та кой там беше виждал електрически трен, който самичък вървеше по релсите, съвсем като същински?
В дома на госпожа Ани беше доста уютно. Харесваше му по какъв начин се събираха към масата да похапнат или гледаха телевизия, излегнати върху меките дивани. Често пускаха музика, танцуваха или играеха с момчетата на карти и скрабъл. Но- и тази приказка си имаше своя край. Празниците свършиха, синът трябваше да се връща на учебно заведение, а родителите му на работа. Йоан също трябваше да се прибира – в дома. Преди да тръгне се сбогува с всички и им благодари от сърце за чудесните мигове. Обещаха му отново да го поканят за идната Коледа. Събраха му всички дарове в един сак, облякоха му новите дрешки и се снимаха за спомен. Дадоха една фотография и на Йоан. После- назад в лимузината и право към дома. Снегът се беше разтопил в града, само че колкото по-нагоре в планината навлизаха, толкоз по-плътна ставаше снежната завивка. Пейзажът беше същия, както преди седмица. В гората нищо не се беше трансформирало. Домът за сираци си стоеше сврян сред планинските скатове, затрупан с бяла пелена и спеше своя зимен сън. Доста изчакаха преди някой да пристигна и да им отвори. Накрая дотича готвачката и стартира да се извинява, че не ги е чула от кухнята, а другите дами още били по домовете си за празниците. Жената прегърна Йоан и го прибра вътре.
- Как беше? Хубаво ли изкара? Не ти ли домъчня за нас? – разпитваше го и го галеше по косите. Също като госпожа Ани. Момчето се обърна обратно да помаха още един път, само че колата към този момент дълбаеше назад през снежните преспи.
В дома беше извънредно безшумно. Йоан се прибра в стаята си и седна на леглото. Погали вълненото си одеяло и му се стори, че боцкаше още повече отпреди. Остави раничката с дарове на земята. После щеше да я разопакова. Извади единствено фотографията и я сложи на масата. Така най-малко можеше да си я гледа и да знае, че не е сънувал всичко това. Че и той е имал семейство за Коледа. А дали в миналото щеше още веднъж да се върне при тях? Кой да му каже? Извади от джоба си едно малко еленче и се вгледа в него, търсейки отговора. Никой не му подари тъкмо тази коледна играчка. Но той си я беше взел скритом на потегляне с вярата следващата година да се върне при фамилията на госпожа Ани и персонално да закачи еленчето на елхата. А до тогава щеше да го пази в джоба си и да отброява дните до идната Коледа. Щом еленчето беше в него, нямаше метод да не дойдат отново да го вземат. Поне по този начин се надяваше Йоан. Застана до прозореца и още веднъж залепи носле за стъклото. Как му се искаше лъскавата кола да се върне назад за него! Заслуша се. Снежинките падаха тихо върху следите от колата и последователно ги заличаваха. Тук-таме някое стръкче се поклащаше леко и безшумно ръсеше снежен прашец. Домът продължаваше да спи своя зимен сън.
http://club50plus.bg
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ